office@sofbuildstroy.bg По всяко време
+359 (0) 899 773 610 От понеделник до петък

Полезна информация

Деклариране на недвижим имот.

Съгласно Закона за местните данъци и такси всеки, който е придобил нов имот, независимо дали е ново или старо строителство, или става въпрос за замяна, е длъжен в двумесечен срок от изповядването и вписването на съответната сделка в Агенция по вписванията да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък. Такава данъчна декларация се подава не само при придобиване на имот, а и при учредяване на право на ползване. Тук задължен да декларира е ползвателят. Декларирането се извършва в отдел „Местни данъци и такси" към общината по местонахождението на имота. Ако сте закупили имот на груб строеж, трябва да изчакате сградата да получи разрешение за ползване и едва тогава да го декларирате в двумесечен срок от датата на разрешението. В административно-наказателните разпоредби на закона са предвидени глоби, ако този срок не се спази. Те са в размер от 10 до 400 лв. за физическите лица, по преценка на наказващия орган. В същия диапазон са глобите и ако в данъчната декларация не са посочени или невярно са посочени данни, вследствие на което е определен по-малък данък или се е стигнало до освобождаване от данък. Задължението за деклариране на имоти важи и за юридическите лица и при пропуск имуществената санкция за тях е от 100 до 1000 лв.

 I. Необходими документи при деклариране на недвижим имот от физически лица: 

1. Декларация по чл. 14 от ЗМДТ; 

2. Документ за собственост /копие/; 

3. Разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация /при ново строителство/; 

4. Удостоверение за наследници /при наследство/;

 5. Решение на ТЕЛК /при основно жилище/; 

6. Пълномощно /при подаване на декларацията от пълномощник/. 

II. Необходими документи при деклариране на недвижим имот от юридически лица: 

1. Декларация по чл. 17 от ЗМДТ /ако имота е нежилищен/; 

2. Декларация по чл. 14 от ЗМДТ; 

3. Документ за собственост /копие/; 

4. Разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация /при ново строителство/; 

5. Пълномощно /при подаване на декларацията от пълномощник/.

Тази информация беше ли ви полезна? Да/Не

Необходими документи при Покупко-Продажба на имот.

Информация за всички документи, необходими за сключване на сделки с недвижими имоти от физически и юридически лица на територията на Република България.

  І. Физически лица. 

 1. Документи, установяващи правото на собственост на продавача:

 - нотариален акт; 

 - договор за продажба, сключен по реда на Наредбата за държавните имоти, Закона за общинската собственост или Закона за държавната собственост на държавни или общински имоти /ако са сключени след 01.06.1996 година, трябва да са вписани в Службата по вписвания при съответния районен съд/; 

 - съдебно решение по чл. 19, ал. З от Закона за задълженията и договорите, с което предварителен договор е обявен за окончателен /трябва да бъде вписано в Службата по вписвания при съответния районен съд/; 

 - постановление от съдебен изпълнител за възлагане на недвижим имот на публична продан /трябва да бъде вписано в Службата по вписвания при съответния районен съд/; 

 - договор за доброволна делба или съдебно-спогодителен протокол за делба на недвижим имот; - удостоверение за наследници /ако лицата, посочени в документа за собственост, са починали/; 

 - удостоверение за граждански брак /при продажба на жилище, което е съпружеска имуществена общност/ и удостоверение от Службата по вписвания за избрания режим на имуществена общност между съпрузите; 

 - съдебно решение за развод, придружено от решението по делбеното дело между бившите съпрузи;

 - декларация от съпруга-несобственик по чл. 23 от Семейния кодекс, че е съгласен с продажбата /при разпореждане с имот, изключителна собственост на единия съпруг, който обаче се явява единствено семейно жилище/; 

 - нотариално завещание, саморъчно завещание /вписано в Службата по вписвания, ако е обявено след 01.01.2001 г./, придружено с удостоверение за наследници и документ за собственост на завещателя. 

 2. Декларация за съгласие с продажбата по чл. 33 от Закона за собствеността /при отказ на съсобственика да изкупи предложените му идеални части от имота/. 

 3. Декларация за отказ от право на ползване, ако в първичния нотариален акт има запазено или учредено такова право /декларацията трябва да е нотариално заверена и вписана в Службата по вписвания към съответния районен съд/. 

 4. Удостоверение за липса на реституционни претенции /когато предмет на сделката е имот, възстановен по реституционни закони/. 

 5. Удостоверение, че имотът е деактуван като общински и държавен /когато имотът е бил държавна или общинска собственост/. 

 6. Актуална скица на имота, издадена от АГКК /при одобрени кадастрална карта и кадастрален регистър/ или общинската техническа служба по местонахождението му - когато се прехвърля право на собственост върху парцел или земя. 

 7. Схема на имота, издадена от АГКК /при одобрени кадастрална карта и кадастрален регистър/ - когато се прехвърля право на собственост върху самостоятелен обект в сграда. 

 8. Актуална данъчна оценка на имота, издадена по молба на собствениците от данъчната служба по местонахождението на имота. 

 9. Декларация за гражданство и гражданско състояние съгласно чл. 25, ал. 7 от ЗННД – попълва се от всички участници в сделката - продавачи и купувачи. 

 10. Декларация за задължения към държавата по образец на Министерството на финансите, на основание чл. 264, ал. 1 от ДОПК /попълва се в 2 екземпляра от продавачите/. Ако някоя от страните не присъства лично при изповядване на сделката, а се представлява от пълномощник, декларациите по т. 2, 3, 9 и 10 трябва да бъдат нотариално заверени. 

 11. Удостоверение по чл. 87 от ДОПК, че лицето не дължи данъци и осигуровки /представя се при сделки с вписване на ипотека върху имота/. 

 12. Нотариално заверено изрично пълномощно /ако сделката се сключва чрез пълномощник/, в което упълномощителят е идентифицирал конкретния имот, предмет на сделката. 

 13. Документи за самоличност на страните по сделката. 

 14. Квитанции, разписки, вносни бележки и платежни нареждания за внесени данъци и такси, дължими от страните по сделката. 

 ІІ. Юридически лица. 

 Когато страна по сделката е юридическо лице, то трябва да представи и следните документи: 

 - удостоверение за актуално състояние (важи до 6 месеца);

 - решение на управителния орган, който съгласно устава има право да се разпорежда със собствеността на дружеството;

 - нотариално заверени пълномощни на лицата, които са упълномощени да сключат сделката.

Тази информация беше ли ви полезна? Да/Не

Какво представляват Акт 14, Акт 15 и Акт 16?

           Актът за приемане на конструкцията, известен още като Акт образец 14, се съставя се от проектанта-конструктор, строителя, технически правоспособното физическо лице, упражняващо строителен надзор, и съдържа констатации за съответствието на строежа с проекта въз основа на данни от съставената предходна документация. Тя включва дневници на строежа, документите, удостоверяващи съответствие на вложените строителни продукти със съществените изисквания към строежите, и други, доказващи годността за употреба при спазване на съществените изисквания на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Изискванията на чл.169 от ЗУТ постановяват, че строежите следва да се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията на нормативните актове и техническите спецификации за осигуряване в продължение на икономически обоснован експлоатационен срок на съществените изисквания за носимоспособност (което означава механично съпротивление, устойчивост и дълготрайност на строителните конструкции и на земната основа при експлоатационни и сеизмични натоварвания); безопасност при пожар; хигиена, опазване на здравето и живота на хората; безопасна експлоатация; защита от шум и опазване на околната среда; енергийна ефективност - икономия на енергия и топлосъхранение. Необходимо е също така строежите да се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението. С Акт 14 съставителите преглеждат изпълнението на конструкцията на строежа, етапа или на частта от него, както и всички документи по изпълнението й (работните проекти, декларации за съответствие на вложените строителни продукти, дневници за изпълнените работи, заповедна книга на строежа, съставените актове, протоколи и др.), като всички релевантни документи, характеризиращи изпълнените конструкции, следва изрично да се посочат. Като резултат Акт 14 има установително действие, потвърждаващо, че конструктивните елементи на строежа, етапа или на частта от него са изпълнени в съответствие с одобрените проекти и промените, предписани от проектанта в заповедната книга, и че констатираните частични недостатъци и пропуски при изпълнението (ако има такива), които не увреждат сигурността на изпълнената конструкция, са отстранени. Въз основа на посочените констатации съставителите на Акт 14 дават заключението, че носещата конструкция на строежа, етапа или частта от него е в състояние да понесе по време на последващото изпълнение на строително-монтажните работи (СМР), както и при експлоатацията му всички постоянни, временни и особени натоварвания съгласно проекта и действащата нормативна уредба и разрешават изпълнението на довършителните работи. 

        Констативният акт за установяване годността за приемане на строежа (част, етап от него), известен още като Акт образец 15, се съставя от възложителя, проектантите по всички части на проекта, строителя, лицето, упражняващо строителен надзор, и от технически правоспособните физически лица към него, упражнили строителен надзор по съответните части, или от техническия ръководител за строежите от пета категория. Този акт е основание за съставяне на окончателен доклад от лицето, упражняващо строителен надзор. Чрез Акт 15 се извършва предаването на строежа и строителната документация от строителя на възложителя. Актът съдържа преглед, констатации и описания на договорите за изпълнение на строителството, строителните книжа и документация, както и документите във връзка с проведени изпитвания, измервания и други, доказващи правилността на изпълнението. В Акт 15 се посочват и данните от огледа на място и околното пространство (възстановено ли е във вида при откриване на строителната площадка), включително описание на строежа и на неизвършени, незавършени или недобре извършени работи, които до подаване на искане за издаване на разрешение за ползване (удостоверение за въвеждане в експлоатация) следва да бъдат отстранени, за което се съставя констативен протокол и др. Акт 15 трябва да съдържа и доказателства, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл.169 от ЗУТ и условията на сключения договор, въз основа на които съставителите установяват годността за приемане на строежа. Определят се и сроковете за отстраняване на недостатъците и премахването на временните постройки. 

         Протоколът за установяване годността за ползване на строежа, известен още като образец 16, се съставя от лица, определени от началника на ДНСК със заповедта за назначаване на Държавна приемателна комисия (ДПК) по нормативно регламентирания ред. Протокол 16 е задължителен само за строежите от първа до трета категория и погрешно в практиката се говори за Протокол 16 при строежи от четвърта и пета категория. ДПК има председател, зам.-председател и членове, като в нейната работа участват възложителят на строежа, представители на специализираните контролни органи, лицето, упражняващо строителен надзор, допълнително привлечени специалисти с писмена заповед на началника на ДНСК или председателя на ДПК. Констатациите на приемателната комисия са в няколко насоки. Първата насока е свързана с участниците в строителството, които следва да се посочат: възложители на строежа, строителен надзор, проектанти, строител, технически ръководител. Втората насока е свързана с изпълнението на СМР, а именно - описание на строежа по части, включително свързването на вътрешните инсталации и уредби на строежа с мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура. Следва да се констатира дали промените в процеса на строителството са или не са в рамките на допустимото според действащата техническа нормативна база и дали са отразени в екзекутивната документация. Важно е да се установи дали така изпълнен, строежът може да понесе натоварванията съгласно правните изисквания. Последната констатацията се прави въз основа на съставения акт обр. 14. Следва да се посочи дали строежът е изпълнен съгласно изискванията на ЗУТ, дали в процеса на строителството са настъпили съществени отклонения спрямо одобрените проекти, дали по време на строителството са взети необходимите мерки за запазване от повреди върху околното пространство. ДПК трябва да прецени дали има, или няма неизвършени и недовършени видове СМР съгласно договора (договорите) за строителство. Много важни са частите от Акт 16, в които са отразени становищата на ДПК. Въз основа на направените констатации ДПК решава да приеме строежа и предлага на началника на ДНСК да издаде разрешение за ползване. Разрешението за ползване е документът, чрез който строежите от първа до трета категория се въвеждат в експлоатация.

Тази информация беше ли ви полезна? Да/Не